Изхарчих $1000 за суши за един месец като хранителен критик. Ето какво научих.

Като хранителен критик на списание Paper, работата ми е да ям, да ям много и да споделям какво мисля за храната. Този месец се посветих изцяло на сушито – влязох в истински суши маратон. Опитах над 20 различни места и изхарчих над 1000 долара за това японско изкушение. Целта ми беше да открия най-доброто, да разбера тънкостите и да се науча как да ценя сушито на по-дълбоко ниво. Ето какво разбрах:

1. Не всяко суши е еднакво. Бъдете конкретни.

Когато казвате просто суши, може да имате предвид много неща. Дали искате нигири (филия риба върху ориз), маки (навити ролца с ориз и други съставки) или сашими (само филия риба)? Различните видове суши изискват различни умения и качество на продуктите. Ако искате наистина добро суши, търсете специализирани суши ресторанти, които се гордеят с качеството на рибата си, особено за сашими и нигири. Често ролцата се използват, за да маскират по-нискокачествена риба или да компенсират с много други съставки.

2. Не става въпрос толкова за рибата, колкото за ориза.

Преди да се впуснете в рибата, обърнете внимание на ориза, известен като шари. Той трябва да е с идеална температура – горе-долу като тази на тялото – и да има леко лепкава, но същевременно твърда текстура, като всяко зрънце се усеща поотделно. Оризът трябва да е добре овкусен с оцет, захар и сол, но никога да не доминира над вкуса на рибата. Добрият суши майстор влага много грижа и гордост в приготвянето на ориза си. Това е истинският фундамент на доброто суши.

3. Омакасе е духовно преживяване.

Думата омакасе означава Оставям го на вас. Това е изключително преживяване, при което оставяте избора на ястията изцяло на суши майстора. Той подбира, приготвя и сервира последователност от ястия, които разкриват неговата визия и умения. Често е скъпо, но си заслужава всяка стотинка заради качеството, уникалността и възможността да общувате пряко с майстора. Това е не просто хранене, а пътуване през вкусове и текстури, което разкрива истинското изкуство на сушито.

4. Не го давете в соев сос.

Соевият сос е предназначен да подобри вкуса на сушито, не да го скрие. Ако сушито е наистина добро, то има нужда от много малко соев сос, а понякога и от никакъв. Често майсторите вече са овкусили рибата или ориза с различни сосове и подправки. Твърде много соев сос може да е знак за ниско качество на рибата или ориза. Когато потапяте, потопете само страната на рибата, а не ориза, за да не се разпадне и да не поеме прекалено много сос.

5. Не винаги е нужно да гоните най-скъпото.

Не винаги по-скъпото означава по-добро. Открих, че много ресторанти от среден клас предлагат страхотна стойност за парите си, особено когато става въпрос за суши ролца или когато рибата не е от най-премиум класа. Понякога един добър ресторант с приличен суши бар може да предложи по-добро преживяване от някое специализирано, но прекалено скъпо място. Дори сушито от супермаркета може да задоволи основния глад, стига да не очаквате много. Важното е да намерите това, което ви харесва и да се насладите на вкуса, а не само на цената.

След този едномесечен суши експеримент, палитрата ми от вкусове определено се разшири и оценявам сушито много по-дълбоко. Научих ценни уроци, които ще прилагам във всичките си бъдещи кулинарни приключения.