Сушито не е само за ядене. То е и за гледане.

Десетилетия наред преживяването омакасе със суши се въртеше около прясната риба, перфектния ориз и майсторската работа с ножа. Сега, за пръв път, то се превръща и във визуално преживяване, тъй като шеф-готвачите отдават безпрецедентно значение на аранжирането и артистичността при поднасянето на храната.

В елитните суши ресторанти, където клиентите плащат стотици долари за едно хранене, храната често се сервира в специално изработени съдове, които сами по себе си могат да се считат за произведения на изкуството. Шеф-готвачите ги използват, за да разказват истории за сезонността, региона и традициите.

Храната е предназначена за ядене, разбира се, и сушито не прави изключение. Но с нарастването на социалните медии и растящото желание за уникални кулинарни преживявания, визуалният аспект придобива ново значение. Вече не е достатъчно сушито да е вкусно; то трябва да изглежда добре, а често и да е достойно за Инстаграм.

Масао Суганума, шеф-готвач в ресторанта Sushi Ginza Onodera в Ню Йорк, е известен със своите минималистични, но впечатляващи презентации. Той често използва прости бели чинии, за да подчертае ярките цветове на рибата и деликатната прецизност на нарязванията си.

Друг шеф-готвач, Хиденори Кумамото от Sushi Ichimura, възприема по-театрален подход. Той може да сервира парче нигири върху един-единствен, идеално гладък речен камък, или да поднесе уни (морски таралеж) в деликатна стъклена купа, наподобяваща разцъфнало цвете.

Шион Уино, бивш шеф-готвач от Sushi Shion, който сега поднася омакасе в частна трапезария, е известен със своята изискана, специално изработена керамика. Всяко парче суши е поставено с умишлена грижа, почти като музеен уредник, подреждащ експозиция.

Този акцент върху визуалната артистичност не е съвсем нов; японската кухня винаги е ценяла представянето. Но настоящата тенденция го издига до крайност, съчетавайки традиционна естетика с модерни артистични усещания. Това е крехък баланс между почитането на традицията и разширяването на границите.

Йошитаке-сан, легендарен суши майстор в Токио, веднъж каза: Сушито е разговор между шеф-готвача и клиента. Сега изглежда, че този разговор се е разширил, за да включи както очите, така и небцето.

В крайна сметка, целта остава същата: да се създаде незабравимо кулинарно преживяване. Но издигайки сушито до форма на изкуство, което ангажира всички сетива, шеф-готвачите гарантират, че споменът за ястието ще остане дълго след последната хапка.